Кристина Грозева и Петър Вълчанов режисират този невероятен документален филм, озаглавен Реки без мостове. Писането на сценария е поверено на Марин Дамянов и Пенчо Ковачев, които се опитват да ни разкажат една наистина вълнуваща и малко затрогваща история. Тя ще ни пренесе в малкото село Динково, на сградата на кметството на което виси знамето на Европейския съюз. За съжаление обаче нищо друго не показва, че селото има общо с Европа и днешните световни събития. На фона на мизерията и нищетата ще се запознаем и с двамата главни герои, които са неразделни приятели от много години насам. Техните имена са Цветан и Наско, които са единствените младежи от общо 30-те души, населяващи селото. Труден ли е техният живот предвид средата, която ги заобикаля и какво ще направят те, за да се реализират успешно в личен и професионален план. Или може би те имат други занимания, които им се струват далеч по-важни, значителни и интересни?

    Крум Родригес поема ролята на оператора и благодарение на неговата камера ще проследим всичко, което тази вълнуваща история иска да ни каже. В разпадащия се свят на село Динково двамата приятели се опитват да узреят като мъже и да пораснат, но това определено не е лесна за осъществяване цел. Докато се опитват да се преборят за своя по-добър живот, двамата приятели са заети с едно нещо, което им се струва много важно. Те търсят отговор на въпроса защо реките нямат мостове, но до какви изводи и заключения ще стигнат? Не става ли въпрос тук за търсенето на скрит смисъл и символика, показващи ни, че мостовете към Европа до това село са напълно разрушени и изгорени? Ще разберем отговора на тези и на още много други въпроси единствено при положение, че изгледаме невероятния филм до самия край. Едно малко село с 30 човека население от едната страна, и Европа от другата..